Буквално за минути инсталнах един Wordpress и започнах да го човъркам за екстри. До няколко седмици, ако намеря време, ще пусна на всеослушание url- то и ще започна скромна рекламна кампания на преживелия толкова много неща блог.

Понеже тази нощ се събудих към 3 часа, повъртях се малко и не ми се спеше – хрумна ми гениалната идея да си направя ново блогче. И нали вече си имам едно на wordpress, рекох си – ще си избера нещо друго тоя път. След внимателен разбор се стигна до два варианта – Movable Type и Drupal.

От чисто естетическа гледна точка избрах Movable Type, Друпалите да си оправят сайта, че е грозен. :Р
Пък и това, че MT е писана на Perl ме ентусиазира – още нещо ново, което да ми се набие в главата и което мога да понауча.

И така, дръпнах последната версия на MT, ъплоуднах файловете и както съм си свикнал, веднага се запътих към домейна за инсталация. Да, ама не. Тука wordpress- овските леснотии не вървят. Не става просто да ъплоуднеш и да инсталираш. Ако си ъплоуднал всички файлове в произволна папка, трябва по някакъв начин(има 2 или 3 възможни) да укажеш, че тая папка е оторизирана да екзекютва .cgi файлове. Поиграх си малко с тоя вариант, писах в .htaccess- a – нищо, пищи ми грешка 500, не може да отвори perl- ските файлове. Може би аз нещо не съм направил не знам, все пак си мисля, че да пействам правилно мога, а това, което слага в .htaccess- a го имаше налично на няколко сайта.
Все пак не стана така. Затова сменям тактиката и се зачитам отново в подробния инсталационен гайд, който са ни предоставили пичовете от Six Apart.

Втори начин за инсталация – хвани всички файлове, без mg-static папката и ги вкарай в cgi-bin папката на хостинга ти – там със сигурност .cgi ще се четат. Чудесно, ъплоуднах всичко без mg-static- a там и след известни мъчения как да укажа точния път към .cgi файловете в mt-config.cgi успях да стигна до инсталационния екран на Movable Type. Отне ми около 3-3,30часа с всичките ровения из нета и разсейвания по други сайтове да стигна до тоя заветен момент.

Инсталацията премина успешно и аз се озовавам в админ панела, готов да пиша смело постове и страници. Да, ама не. Пиша пост – > preview – > няма пост. 404 error, нема-такава-страница. Хай сега де. Ровя се из админския панел, търся из нета, преглеждам пак mt-config.cgi- a. Светва ми, че пътищата към самия блог и пътищата за постване на нови страници/постове са малко(но достатъчно!) различни и. Оказа се, че има три места, където са разположени файлове от Movable Type -
1. папката в cgi-bin с всички инсталационни и конфигурационни файлове.
2. папката mt-static, в която се съдържат файловете с layout- a на блога.
и 3. новата папка, в която ще се съдържат файловете за всички постове и страници, които се създават през MT.

И тъй, не съм сигурен как точно се е получило, но след инсталацията пътищата бяха омазани и трябваше да ги оправям ръчно в mt-config- a и допълнително в админския панел.
Палци долу, не може да е толкова user-unfriendly просто.

Но, както и да е, справих се и с това и вече бях щастлив, че ще мога да се заема с избор на теми, плъгини и т.н. благини. Дори си бях избрал и дръпнал една темичка вече, която само чакаше да приключа с настройките.
В тоя момент разбрах, че самото ядро на блогинг системата, нещото, около което е изградено всичко, от което зависи всичко в един блог – една скапана, проста textarea, в която пишеш постовете в блога – НЕ РАБОТИ!

Просто така – неактивна е, нито курсора мига като я избереш, нито нищо. Не работи и толкоз. За чий ми е да имам блог, в който не мога да пиша?

Аз обаче, верен на моя ентусиазъм, се съвзех бързо от първоначалното стъписване и попитах учтиво Google защо става така и как може да се оправи проблемът.
След час-час и половина ровене и редактиране просто се отказах и зарязах системата.
Решение, оказа се, има, но явно не и за моята конкретна ситуация.
Разни хора били задали всички .html файлове да се превръщат в .php през .htaccess и затова html файла с textarea- та не се инклудвал. Чудесно, аз обаче не съм писал нищо подобно в .htaccess.
Други пък казват – всичко е заради кукитата, ти си инсталирал MT с www., а сега се логваш без www и затуй MT не си намира кукито и не ти разрешава да пишеш – натрапник такъв, за какъв се мислиш? Да, ама и аз никъде и никога не съм ползвал www, нито при инсталация, нито при логване в блога, нито по пътищата в конфиг файловете, никъде.

Всичко завърши с изтриване на всички файлове на Movable Type, които бях качил, затриване на базата данни и писане на един дълъг пост, в който да обясня колко е зле версия 4.23 на Movable Type.

Имах огромен ентусиазъм, но, уви, просто не е нормално човек, който уж се оправя с инсталиране, конфигуриране и дори малко програмиране на уеб софтуер да се мъчи 6 часа с някаква блог система, която накрая да му покаже нагло среден пръст и да му посочи, че – не – няма да позволя да ме ползваш, избери си някоя друга.
Така и ще направя. Запътвам се към http://drupal.org/

От много време ми се щеше да го направя и благодарение на ентусиазма Жоро(Пеш) вече си имаме форум, посветен на Дюн вселената и всичко свързано с Франк Хърбърт.

Всеки, които се заинтересова може да посети Българският Дюн форум

две: ми не отдавай такова значение на драмите
две: както сам каза
две: ще им мине на всички

едно:  е не, всичко може да се обсъди спокойно
едно: без някви сърденици
едно:  защо трябва от всяка ситуация да се прави големия проблем

две: ако и двете страни на спора го правят на проблем, тогава става такъв

едно: изобщо не трябва да има две страни

две: е, всеки си има мнение
две: какво им е на споровете

едно:  споровете са ненужни за спорещите
едно: дискусиите са полезни
едно: знаеш разликата
едно: а най-тъпото е, че мненията на хората са статични и не се променят

две: някои мнения, не всички

едно:  някои, да
едно: във форумите на imdb имаше един такъв момент… спорят, пишат по 3-4 поста и накрая единия пич се съгласява

едно: и всички останали мислеха, че се ебава
едно: и той не можеше да ги убеди, че наистина си е променил мнението

две: не знам защо слагаш негативно значение на думата спор
две: спор или дискусия, и двете може да са ползотворни
две: или поне няма нужда да са негативни

едно:  за да разгранича единия тип разговор от другия

две: еми хората се изнервят понякога
две: и не дискутират позитивно настроени

едно: така е, но аз не виждам смисъл в това, защото ако си негативно настроен ти не търсиш истината
едно:  а гледаш само да си защитиш позицията, от което следва, че я смяташ за единствената и свята истина на света

две: всеки прави неща понякога дето нямат смисъл, защо те учудва това
две: Ако някой се е навил, че е взел правилната позиция
две: и се изнерви, ето какво се получава

едно:  защото това продължава супер много време и хората не порастват, затова се учудвам

две: аз не съм виждал хора дето порастват бързо

едно: аз си мисля, че всички сме преживяли достатъчно, за да не се държим по този детински начин

Тествам Smart YouTube плъгина и използвам случая да пусна поредиците от кадри, които ми показаха пътя и истината и живота. 

Religion is bullshit: 
 

Stuff: 

Джордж Карлин е жесток -- за атеистите в преносния смисъл, а за религиозните в прекия. Заедно с Дъглас Адамс и Ричард Докинс правят една доста любимо, унижаващо религията, трио.

Направихме си и форум дори – Саймък форум, който трябваше да се превърне във форум към “Къщата на гагарите”, порталът, който замисляхме и който щеше да приютява сайтовете за Саймък и Дюн, а може би и нещо друго. И писахме, писахме – само ние двамата, но сякаш други хора не ни бяха нужни.
Подтиквани от бушуващия в телата ни огън на ентусиазма размишлявахме и дискутирахме, описвахме, четяхме и се радвахме на това, което правим – и всичко изглеждаше толкова хубаво.  А сега?

Тъкмо преди час-два си спомних за Саймък форума и за дискусиите в него. Припомних си всички тези емоции, които описах по-горе и реших да навестя форума. 

Това, което заварих беше грозно, поради няколко неща. 

1. Посрещна ме непоносимо грозния скин, който замислях за форума и който оставих по-средата на работата недовършен, отвратителен и негоден за ползване
2. Форумът се беше напълнил със огромно количество ботове(~300 бройки бяха някъде) и съответно огромно количество теми, пълни с линкове към порно сайтове.

Емоции – иначе странно звучаща дума(’емоция’ – изговорете го на глас, наистина звучи странно, хем меко заради ‘е’- то, ‘м’- то и другите гласни, но изчитаме ‘ц’- то и цялата мекота се убива, изчезва, сякаш се разцепва на две от острата буква – ‘ц’, като отрицание, анти-буква), но носеща важна смислена натовареност за всеки човек.

Емоциите са движеща сила, въздействащи, влияещи и породени от други въздействащи и влияещи… Емоциите са радостни, весели, живи, тъжни, смели, яростни, хладни, апатични а понякога и липсващи. Те ни карат да се чувстваме живи, съществуващи, живеещи, контактуващи, обвързани, отхвърлени, сърдити, ядосани, влюбени, обичащи и обичани, дори изморени(изморени от емоции, преживявали сте го, сигурен съм), болни, съживени и преродени.

Емоциите са отражение на ставащото около нас, на всички изговорени думи, всеки поглед, жест, усмивка, мръщене. Те са очите и ушите на съзнанието, рецептори на разума, едновременно източник на информация и следствие от обработката на информация. 

Добре дошли.