Чета си аз “Междинна станция” на Саймък и си спомням… имаше време, в което седмици и месеци наред четях почти само Саймък. Див ентусиазъм, неуморимо, по цял ден съм чел – “Градът”, “Всичко живо е трева”, “Времето е най-простото нещо”, “Посетителите” и дори част от фентъзи романите му(всъщност, само един – “Братството на талисмана”). 
Заради тоя див ентусиазъм се появи и Саймък фен-сайтът. Ама че радост беше, с Весо изпитвахме неистов кеф само докато го правехме, защото това беше начин да удължим магията от книгите – посвещавайки времето си в едва ли не идолизиране на Саймък и творчеството му, ние искахме да предадем по някакъв начин възхищението, което изпитвахме по онова време, да го предадем на близките и приятелите си, на далечните познати и на всички, които изобщо не сме срещали, но биха могли да споделят и приемат тогавашната ни нагласа. 

Направихме си и форум дори – Саймък форум, който трябваше да се превърне във форум към “Къщата на гагарите”, порталът, който замисляхме и който щеше да приютява сайтовете за Саймък и Дюн, а може би и нещо друго. И писахме, писахме – само ние двамата, но сякаш други хора не ни бяха нужни.
Подтиквани от бушуващия в телата ни огън на ентусиазма размишлявахме и дискутирахме, описвахме, четяхме и се радвахме на това, което правим – и всичко изглеждаше толкова хубаво.  А сега?

Тъкмо преди час-два си спомних за Саймък форума и за дискусиите в него. Припомних си всички тези емоции, които описах по-горе и реших да навестя форума. 

Това, което заварих беше грозно, поради няколко неща. 

1. Посрещна ме непоносимо грозния скин, който замислях за форума и който оставих по-средата на работата недовършен, отвратителен и негоден за ползване
2. Форумът се беше напълнил със огромно количество ботове(~300 бройки бяха някъде) и съответно огромно количество теми, пълни с линкове към порно сайтове.