Слушам как хората говорят за най-обикновени неща и се ядосвам. Ядосвам се, защото във влака не е тихо само заради разговора на тези двама човека, мъж и жена, които си говорят за съвсем обикновени неща единствено и само, за да си намерят нещо за вършене. Говоренето явно е много подходящо за това. Да си говориш, за да убиваш времето? Забавно, но ме дразни. Старая се да не си го позволявам дори когато се намирам в присъствието на най-близките си приятели. Да разговаряме за неща, от които нито един от двамата(тримата и т.н.) не се интересува е безмислено действие. Похабяване на време дори.